ВЪВЕДЕНИЕ

От автора на концепцията Функционален Бодибилдинг

 

Момчил Милев, Д-р

След като приключих състезателната си кариера продължих някак си по инерция с почти единтични тренировки подобни на дните  в които бях   състезател. Напълно осъзнал,че спорта е здраве и работоспособност и за миг не ми е минавало през главата да спра с тренировките. Годините прекарани в залата по бодбилдинг ме бяха убедили, че именно това е спорта който е удачен за потдържане на добра форма и кондиция след прекратяването на състезателната ми кариера за дълги години напред. Лека полека обаче практикуването на еднообразни движеия, някой от които дори едноставни, работата в ограничен режим на енергообезпечаване започнаха да дават дефект и  усетих, че не е това което искам, не ми е достатъчно и не се чуствам както бих искал. Първоначално към типичната бодибилдинг тренировка добавих спринтове и малко упражнения от леката атлетика. Резултатите ме окуражиха, разнообразих с елементи от други спортове и движения. Погледнах по-филосовски на  думата Бодибилдинг, и за мен тя придоби  друго значение. Освен изграждане на тялото, чисто материално като клетки, тъкани и мускули, аз разширих това понятие и под бодибилдинг включих и изграждането на различните физически умения с които тялото ни е създадено да борави и които в крайна сметка са основната функция на мускулите които ни изграждат -бързина, сила, издържливост,ловкост…. Това са функции които мускулите притежават за да са полезни в ежедневието и са основата на движението на телата ни. Които от своя страна пък са свързани и активират различни обменни процеси, стимулират тялото ни да работи оптимално  и развиването им е гаранция за по-добри здрвни показатели.

От друга страна забързаното ни ежедневие и постоянният недостиг на време, поставят необходимоста от разработването на тренировъчни методики и програми, които да са максимално ефективни при ограничен ресурс от време което може да отделя съвременният човек. Това е също една от   задачите  които съм си поставил и търсил път за нейното решаване.

Основен  момент от идеологията ми за любителският и несъстезателен спорт е, че той трябва да дава, а не да взема от ежедневието. Развитието на редица качества които тренировките изграждат в нас, изброени по-горе, трябва да направят животът ни по-пълноценен и по-приятен. Да, сме по работоспособни, с намалени нива на стрес по-жизнени и щастливи във времето което прекарваме с близки и приятели. Тренировките не трябва да ни ощетяват с прекомерно натрупване на умора която пък от своя страна да затруднява и прави ежедневието ни по-непродуктивно и пречи на професионалното ни развитие извън спрта, както да ощетяваме близките си с по-малко  прекарано време с тях и непрекъснато съобразяване от тяхна страна, че ние спортуваме и се храним здраословно. Разбира се има хора които се чустват добре и по-пълноценни именно когато са по-вглабени в спорта и тренировките като цяло, намират се в етап от живота си в който спортът и отдаденоста му, ги правят по-концентрирани и изграждат качества в тях които в един по-нататъшен етап ще са полезни, качества като воля дисциплина, себеотдаденост се придобиват именно когато минеш на ти със спортният начин на живот.