Kaкто многократно споменавам, моята интерпретация на понятието „бодибилдинг” включва не само изграждане на мускули и горене на мазнини, както е общо прието, а акцентира и върху изграждането на различни функции, свързани с двигателната дейност. Подобна интерпретация намира огромно приложение точно в работата с подрастващите. Смятам, че по този начин се отваря огромно поле за развитие, което липсва в културизма до сега, който се ограничаваше в полето на изграждане на мускули и оформяне на тялото, и оставаше почти изцяло в сянката на суетата, която не е добър пример за възпитание на младото поколение. Освен това, въпреки добрите принципи, които културизмът налага по отношение на хранене и тренировки, тенденцията за търсене на визия не е подходяща за практикуване от деца. Преди време международната федерация по културизъм, IFBB, направи един ужасяващ опит за въвеждане на състезателна версия на детски културизъм с цел популяризиране спорта сред децата, но резултатът беше гротеска и опитът претърпя провал. наистина липсата на популярност и състезателна версия сред децата е може би едно от най-слабите места на културизма, за разлика от почти всички спортове, като лека атлетика, плуване, гимнастика, борба, футбол и други.
Моят възглед и възприятието ми относно функционалният бодибилдинг и интегрирането му в спорта за здраве сред подрастващите, е да се акцентира върху развиването на различни двигателни качества, съобразени с възрастта. Може да се започне от най-малките, при които да се акцентира в развитие на качества като ловкост, баланс и други, развивани под формата на увлекателни игри и състезания. Постепенно, с нарастването и укрепването на организма, се преминава към развиването на качества като издръжливост, бързина и други. Едва след навлизане в пубертета и съзряването на организма, можем да преминем към по силови натоварвани, като експлозивност и силова издръжливост. Като цяло в учебните програми в училищата присъстват занимания и запознаване със спортове като гимнастика, лека атлетика и други, което е чудесно и именно арсеналът от упражнения, използван в тези спортове, е подходящ за приложение във функционалният бодибилдинг. Акцентът обаче, не бива да бъде концентриран върху овладяването на съответният спорт, а върху използването на инструментариума за изграждане на качествата на подрастващите. Трябва да отбележа, че е изключително важно децата да се държат на страна от суетата, която малко или много се придобива, когато започнем да отделяме по-голямо внимание на изграждане и оформяне на тялото. Това разбира се е неизбежно и донякъде необходимо, защото ако не бяхме поне малко суетни, нямаше да сме взискателни към себе си и да се грижим за телата си. Въпреки това, отново подчертавам, че на този етап на израстване това не е добър възпитателен пример за подрастващите. не бива да забравяме, че спортът е изключително силен инструмент при възпитанието. Функционалният бодибилдинг не прави изключение,
напротив има значителни предимства пред много спортове. Ние, хората, обичаме да се сравняваме помежду си, но в същото време сме различни и в това е нашата сила. Един добър педагог, използвайки различните качества на функционалността, може да възпита и засили чувството на уникалност и висока самооценка в децата, защото едно дете може да е бързо, друго ловко, трето с уникално чувство за ритъм. Всеки човек има силни и слаби страни и е редно да се гордеем и получаваме самочувствие от силните си страни, като ги овладяваме и работим върху коригиране на слабите такива без това да комплексира и натъжава. Ако този подход бъде умело приложен в спорта и физическото възпитание, човек може изгради подобно усещане в други сфери на живота и ще израства достойно с висока самооценка.
Темата за функционалният бодибилдинг и приложението му при подрастващите е обширна и подлежи на развитие. И може би тук е най-голямото му дистанциране от културизма и едновременно, заимстване от много други спортове.
