Почти винаги отговорът на този въпрос се определя от естетичните ни предпочитания, но освен плод на суетата колко вярна ни е преценката? В нашето съвремие сме изградили един образ на харесване на една здрава и атлетична визия който не е бил разпознаван през годините. Знаете за „Рубенсовия тип“, през слабата и елегантна външност за мъже и жени до неотдавна и до промененият идеал сега. Идеалното тегло крие в себе си два основни копонента:
Мускулна маса: Освен както споменах по-горе за естетичнитени предпочитания има и няколко други фактора които я определят колко е идеална. Дали не е прекалено голяма и не затруднява работата на сърдечно съдовата състема с по-усилена работа на сърцето от нормалното. Същото важи и за отделителната система и функционирането на бъбреците. Големите мускули и съответно тежки тренировки изискват повече тестостерон и други хормони и ензими, и не причинява ли това недостиг за други системи и процеси освен потдържането на мускулната маса. Същото важи обаче и с обратна сила. Минималните количества мускулна маса, компрометират опорно-двигателната система, недостатъчната мускулатура не може да активира оптимално много метаболитни процеси, страда и ендокринната система. Погледнато през погледа на Функционалният бодибилдинг, количеството на мускулната маса е фактор който влияе и на качества като сила, бързина, издържливост и други, така че нейният баланс дава отговор и тук за нейната оптималност.
Подкожни мазнини: Стремежът към по-ниски нива на телесни мазнини не винаги е най-доброто решение. Нивата им са в пряка зависимост с хормонален баланс, функциониране на половата система при мъже и жени. Дори на пръв поглед атлетични фигури, с добре очертана мускулатура могат да не крият такова съвършенство от вътре. За прекаленото пък натрупване на мазини няма да се спирам подробно. Няма система и процес в организма които не страдат от затлъстяването. Функционалноста също се намира някъде по средата. Ниските мазнини помагат на много качества, но пък пречат на такива като силата например. По-вискоите нива мазнини оказват благоприятно влиянив на силовите показатели и косвено, отново върху тях чрез протекцията си върху опорнодвигателната система. Ниските нива на подкожни мазнини изсушават прекалено много ставите и правят сухожилия и мускули нееластични.
Ако се абстрахираме от визуалните ни предпочитания, аз биж дал средното решения:
1.Количествата мускулна маса и подкожни мазнини влиаят на метаболизма ни и оптималните нива на хормони и други показатели могат да се хвантат чрез ендокринни и кръвни изследвания.
2. Нивата на подкожните мазнини и количеството мускулна маса могат да се оценят и спровеждане на функционалн тестове. Намерим ли баланс между сила, издържливост, ловкост и други, значи сме на прав път за оптимизиране на теглото.
Мисля, че и по-конкретен отговор на този въпрос би дало и едно мащабно изследване включващо в себе си медицински и функционалния изследвания на хора с различен процент мазнини, пол, години. Така биха се получили по-достоверни данни и ориентир към това кое е оптимално и да не бъдат получавани залитания следвайки единствено визия.
