Моят хранителен режим.

За да бъде практически по-лесно обяснено какво имам предвид под функционално хранене, помествам мой хранителен режим и на негова база ще направя някой коментари и уточнение.

На първо място в изготвянето му стои в кое време на деня от какво имам нужда. Количествата също са важни, но лично при мен с годините съм се научил на око или по усет да ги преценявам и да не се налага да ги меря. За хората, които нямат този опит или това чувство не е развито, и в същото време държат да спазват определен хранителен план би било наложително да претеглят харанат. Аз не съм привърженик на измерването и обременяването с него, за мен по-важни са усетът и културата на хранене, в природата няма животински вид, който да измерва храната си, а в естествената им среда няма такива с наднормено тегло. Както на няколко пъти споменах, често ям на усет. най-често това е когато усещам паднали енергийните ми нива и имам нужда от калории, хапвам ударно 200–300 грама ориз или картофи, а когато имам нужда и от психическо разтоварване си позволявам нещо вкусно и любимо по възможност домашно или приготвено с качествени продукти. Обичам да зареждам и с хляб, за физиката не е най-доброто или по-скоро не винаги е най-доброто, защото има случаи когато е, но пък хлябът е може би най-до- брата храна за мозъка и за психиката. Тук се разминават в еволюционното ни развитие нуждите на мозъка и тези на телата ни. В днешно време мозъкът е голям консуматор на енергия, която се повишава и в годините и поколенията, докато тялото ни и мускулите се обездвижват и намаляват енергийните си нужди. Колко по-активни физически са били поколенията преди нас, докато ние работим много повече умствен труд и сме подложени на по-голям стрес, все неща нуждаещи се от добър енергиен източник на нервната система, който се явява хлябът. Много учени антрополози дори определят старта на еволюционното развитие на човека с времето, когато сме започнали да обработваме зърната и да ги правим на по-лесно усвоими енергийно храни, както хляба и други. Лично за мен хлябът без подобрители и жива закваска е най-добър, дори понякога и хлябът без мая. бактериите в маята, служещи за закваската му, променят стомашната флора и водят до подуване. Този недостатък може да се коригира, ако хлябът е на сухари или препечен, където бактериите от закваската са редуцирани. За съжаление в момента вкусът определя търсенето и в хляба, който се продава са използвани много подобрители. „никой не е по-голям от хляба” и така след това лирично отклонение към хляба, нека се върнем към хранителния ми режим. Освен избора на продукти, използвам като средство за манипулация и начина на приготвяне на храна. например твърдо сварените яйца се усвояват по-бавно и са предпочитани за преди сън в сравнение с бърканите или рохките, които хапвам сутрин. Сварените овсени ядки също имат по-бързо усвояване и гликемичен индекс и ги предпочитам когато се нуждая от бързо доставяне на енергия, накиснатите с вода се усвояват по-бавно и ги предпочитам, когато трябва да съм сит за по-дълго време.